Защо не трябва да гледаме непознато куче в очите

Снимка: iStock

К огато срещнем куче за първи път, инстинктивно и почти несъзнателно търсим зрителен контакт – същото правим и с хората, защото това е част от начина ни на общуване. Да гледаме човека срещу нас в очите, когато му говорим, обикновено се възприема като знак на внимание, искреност или уважение. При четириногите ни другари обаче, нещата стоят по различен начин. За тях директното, продължително взиране и задържане на погледа не е жест на любезност, а по-скоро сигнал, който може да се възприеме като предизвикателство, заплаха или дори покана за сблъсък. Именно поради това специалистите по поведение на животните съветват – когато срещнете непознато куче, избягвайте да го гледате право в очите. Това е ключово правило за безопасно взаимодействие, което често остава неразбрано от хората, свикнали със своя начин на общуване, отбелязват от Американския киноложки клуб.

Снимка: iStock

За да разберем по-добре защо един толкова естествен жест за нас може да се окаже проблемен за едно куче, необходимо е да се потопим в света на животинската комуникация. Не бива да забравяме, че косматите ни другари са изключително чувствителни към езика на тялото и използват различни сигнали, чрез които се разбират помежду си.

В кучешкия свят директното взиране обикновено означава доминация или заплаха. Когато две животни се срещнат, погледът често е първият „тест“ – ако едното отмести очи или сведе поглед, то показва подчинение или демонстрира липса на желание за конфликт. Ако обаче и двете продължат да се гледат втренчено, напрежението нараства и често може да ескалира в агресия. Тази динамика е дълбоко заложена в инстинктите им, затова и продължителният поглед от наша страна може да се възприеме като нежелана провокация.

Dogsandcats.bg

Снимка: iStock

Нещо повече – когато непознат човек се взира в куче, животното няма как да знае дали той е приятел или заплаха. Да, нашето намерение може да е изцяло положително, да сме водени от чисто любопитство или желание за поздрав, но за четириногото (като се има предвид, че не ни познава), взирането е по-скоро неясен сигнал. А в животинския свят неясните сигнали често се тълкуват предпазливо – тоест по-скоро като риск. Затова и може да последва реакция с напрежение, ръмжене или дори нападение.

Разбира се, не всички кучета реагират еднакво. Домашните любимци, свикнали с хора и преминали през добра социализация, често са по-толерантни към човешките погледи. Някои дори свързват очния контакт с положителни преживявания – получаване на лакомства, похвала или внимание от страна на стопанина си. Но това е резултат от добре изградената връзка на доверие, а не универсално правило. При непознати животни директният поглед се възприема по-скоро като заплаха и е желателно да се избягва.

Снимка: iStock

Специалистите препоръчват, когато срещнете непознато куче, на което искате да се порадвате или да поздравите, да се държите спокойно и ненатрапчиво. Вместо да се втренчвате в него, търсейки погледа му, по-добре насочете вниманието си някъде около него. Опитайте се да не подхождате рязко, а с по-отпуснати и бавни, по-предсказуеми движения. Така животното ще възприеме поведението ви като ненападателно и няма да усети напрежение. Ако искате да спечелите доверието му, използвайте мек тон на гласа или изчакайте то само да се приближи и да прояви интерес.

Снимка: iStock

Как кучетата използват зрителния контакт при комуникацията помежду си

В света на кучетата зрителният контакт е много повече от случайно срещане на погледи – той е важен инструмент за комуникация, чрез който животните предават информация за намеренията, емоциите и мястото си в социалната йерархия. При кучета продължителният поглед е силен сигнал за доминация и заплаха. Това е част от тяхното еволюционно наследство и начин за избягване или разрешаване на конфликти без непременно да се стига до физическа агресия.

Снимка: iStock

Когато две кучета се срещнат, много често първото, което правят, е да се „измерят“ с погледи и език на тялото. Ако едното задържи очния контакт и стойката му е твърда и напрегната, това може да се възприеме като демонстрация на увереност и желание за контрол. В такъв случай другото четириного има два избора – или да отмести погледа си и да покаже подчинение, или да отговори със същата интензивност, което обикновено води до нарастване на напрежението. Ако и двете продължават да се гледат втренчено, често се стига до ръмжене, показване на зъби и евентуално сблъсък.

Снимка: iStock

Разбира се, продължителното взиране в очите не е непременно знак за агресия. В кучешката комуникация то може да служи и за установяване на контролирана дистанция или за изпращане на „успокояващи сигнали“. Например, едно куче може да срещне погледа на друго само за кратко, а след това умишлено да отмести очи. Това е начин да каже: „Не търся конфликт, идвам с мир.“ В комбинация с други жестове – отпускане на ушите, облизване на муцуната или леко извъртане на главата, този кратък, внимателно дозиран зрителен контакт помага на четириногите да избегнат напрежението и да поддържат хармонията помежду си.

При добре социализираните кучета зрителният контакт може да се превърне и в част от играта. По време на гонитби, боричкане или състезателни игри кучетата често използват бързи, кратки погледи, за да се „уговорят“ за следващото действие. В този контекст взирането не носи заплаха, а служи като метод на комуникация, който помага да се държи играта под контрол и предотвратява объркванията. И все пак, основната функция на зрителния контакт в кучешкия свят остава свързана с определянето на социални позиции и предотвратяване на конфликти.

Снимка: iStock

Когато моето куче ме гледа…

Ако сте стопанин на куче, със сигурност сте установили, че от време на време домашният ви любимец се втренчва във вас, сякаш иска да ви каже с поглед нещо много важно! В този случай зрителният контакт има съвсем различно значение – той е част от връзката и доверието, които сте изградили с четириногия си другар. Докато при непознатите кучета погледът може да бъде сигнал за предизвикателство, чрез взирането във вас домашният ви любимец най-често търси взаимодействие, внимание или просто се опитва да изрази обичта си.

Снимка: iStock

Една от основните причини кучетата да се взират в стопаните си е желанието за комуникация. Те знаят, че ние реагираме на погледа им – дали става дума за храна, разходка или игра, много често четириногите ни поглеждат с цел да привлекат вниманието ни и да ни „кажат“ нещо. Например, ако е време за вечеря, косматият ви другар може да застане пред купичката си и да започне да се взира във вас, докато не разберете посланието. Идентично, ако е време за разходка, животното може да застане до входната врата, втренчило поглед във вас. И в този случай посланието е повече от ясно!

Но взирането невинаги е свързано с искане за нещо конкретно. Понякога кучетата просто се наслаждават на момента на близост. Научни изследвания показват, че когато гледаме домашния си любимец в очите, и при двама ни се отделя хормонът окситоцин – известен като „хормон на любовта“. Това означава, че взирането е своеобразна форма на емоционално свързване, нещо като „кучешка прегръдка с очи“, чрез която питомецът ви засвидетелства доверие и привързаност.

Снимка: iStock

Понякога кучето търси с очи стопанина си и ако има нужда от насоки. Четириногите ни спътници са удивително умели в разчитането на човешките сигнали, а очите ни често казват повече от самите думи, които изричаме. Когато домашният ви любимец не знае как да реагира – дали на нова ситуация, нов човек или при среща с непознато животно, той често се обръща към стопанина си за „подсказка“. С взирането си кучето ви буквално пита: „Какво да правя сега?“ Това е типично поведение за добре социализираните животни, които разчитат на човека си като лидер и ориентир.

При някои кучета взирането може да е и заучено поведение. Те може да са научили, че зрителният контакт им носи награди. Ако често възнаграждавате питомеца си с лакомство, когато ви гледа в очите, той бързо ще започне да прави връзката и да прилага този трик, за да получи желаното. Това не е манипулация в човешкия смисъл, а по-скоро умело научено поведение, което укрепва връзката помежду ви.

Снимка: iStock

Разбира се, има и ситуации, при които втренченият поглед може да означава нещо различно. Ако кучето ви гледа в очите, а езикът на тялото му сочи, че е напрегнато, има скована поза или ръмжи, тогава този поглед може да се тълкува като предупреждение – „дръж дистанция“. Това обикновено се случва, когато животното пази определен ресурс (храна, играчка, място“ или се чувства застрашено. В такъв случай е важно да разпознаете контекста и да реагирате правилно, без да го наказвате, а като работите по посока премахване на причината за напрежението.

Наскоро осиновено четириного, което е срамежливо, несигурно или донякъде недоверчиво, може да се стреми да избегне зрителен контакт с вас или да се обърне, когато забележи, че се взирате в него. При тези обстоятелства – оставете му малко време и спокойствие, за да свикне с вашето присъствие.

Снимка: iStock

Какво означава, когато кучето избягва погледа ви

Много стопани се чудят защо кучето им често отмества поглед, когато го погледнат в очите. Това може да изглежда като липса на заинтересованост или внимание, но в действителност избягването на зрителен контакт е едно от най-естествените поведения в кучешкия свят. Както вече установихме, директното и продължително взиране за четириногия ви другар е поведение, което често се свързва с предизвикателство или заплаха. Затова избягването на погледа всъщност е успокояващ сигнал – начин на питомеца ви да покаже, че няма агресивни намерения и иска да поддържа хармонията.

Когато кучето ви отмести очи, то сякаш ви казва: „Всичко е наред, не искам конфликт, чувствам се по-комфортно, ако не ме гледаш директно.“ Подобно поведение е характерно за по-плахите и чувствителни четириноги, но може да се прояви и при нови ситуации, например среща с непознати хора или животни, когато питомецът ви се чувства несигурен. В този смисъл избягването на зрителен контакт е нещо положително – това показва, че кучето ви е социално и знае как да използва езика на тялото, за да избегне проблеми.

Снимка: iStock

Важно е да разглеждаме избягването на погледа и в контекста на връзката куче-стопанин. Ако домашният ви любимец редовно отмества очи, когато го гледате, това невинаги значи, че е уплашен или не ви вярва. Често това е и начин да ви покаже уважение, тъй като приема, че стои по-ниско в йерархията от вас. В този случай то сякаш ви казва: „Приемам те като свой лидер и ти се доверявам.“

Има и по-практични причини кучетата да избягват погледа на стопанина си. За тях зрителният контакт не е основен канал за общуване, както е при хората. Те разчитат много повече на миризми, позиция на тялото, движение на ушите и опашката. Липсата на директен поглед често е просто част от техния начин на възприятие. Или казано с други думи, кучето ви не се нуждае да се взира продължително във вас, за да разбере какво мислите и чувствате.

Все пак е добре да внимаваме за ситуациите, при които избягването на зрителния контакт може да е признак на проблем. Ако домашният ви любимец системно отмества поглед и изглежда напрегнат – с прибрани назад уши, наведена глава, свита опашка или дори трепери, това може да е сигнал за страх или дискомфорт. В такива случаи избягването на зрителен контакт не е просто учтивост, а молба. Подобни ситуации често възникват при четириноги, които са имали негативни преживявания в миналото или недостатъчна социализация.

Снимка: iStock

В други случаи избягването на погледа може да е израз на вина или по-точно – кучето да се опитва да успокои стопанина си. Например, ако питомецът ви е сътворил някоя беля и усети недоволството ви, той може да отмести очи, да се свие или да обърне глава. Това не е признание в човешкия смисъл, а по-скоро кучешкият начин да каже: „Моля те, не се ядосвай“.

Още за това дали кучетата действително чувстват вина, когато изглеждат гузно – четете тук

Какво означава това за нас като стопани? Най-важното е да разбираме, че избягването на зрителен контакт не е признак на студенина или отчуждение. Напротив, то е важна част от нормалното кучешко поведение. Вместо да настояваме домашният ни любимец да ни гледа втренчено, по-добре е да уважим неговия начин на общуване. Когато създаваме спокойна среда и награждаваме желаното от нас поведение, домашният ни любимец постепенно ще започне да търси връзка с нас и посредством зрителен контакт – но винаги по свое желание и в свой комфортен ритъм.

Защо трябва да тренираме зрителния контакт с домашния си любимец

Може да ви звучи парадоксално, но е във ваш интерес да обучите и развиете положителни асоциации, свързани със зрителния контакт за собственото си куче. Реплика от типа „погледни ме“ е команда, която може да ви бъде полезна в различни ситуации. А като бонус – засилвате връзката с четириногия си другар! Чрез използване на техники за обучение на базата на положително подсилване (похвали или лакомства), съчетани с гледането в очи, вашият домашен любимец ще научи, че да ви наблюдава е действие, което ще му донесе нещо добро.

Снимка: iStock

В заключение, зрителният контакт при кучетата е сложен и многопластов сигнал, който няма еднозначно значение. За разлика от хората, които често се гледаме в очите като израз на доверие и обич, при четириногите погледът може да предава както покана за игра или близост, така и предупреждение. Всичко зависи от контекста – дали става дума за непознато куче, което тълкува директния зрителен контакт като заплаха, или за нашия собствен любимец, който прозира в очите ни сигурност и грижа.

В контекста на кучешката комуникация, взирането е начин за установяване на йерархия, избягване на конфликти или координация по време на игра. Когато обаче става въпрос за взаимодействията им с хората, четириногите често се взират в стопаните си, за да потърсят внимание, насоки или просто защото чрез този жест се чувстват по-близо до нас. За стопаните е важно да умеят да разчитат тези сигнали и да уважават границите на животното. Избягването на погледа не бива да се тълкува като знак за отчуждение, а по-скоро като естествено поведение, а в някои случаи – като молба за пространство. Постепенното изграждане на положителен зрителен контакт, съчетано с награди и спокойна среда, ще превърне зрителният контакт в инструмент на доверие, а не в жест на напрежение.